Прегледи: 2713 - Коментари: 3
Православие, Патерналистика и Мистика

Православие, Патерналистика и Мистика Православие, Патерналистика и Мистика

Целта на тази статия е културна, но я поставяме в категория "Свят", защото проблемите, които са свързани с триадата понятия на заглавието, ни отвеждат в сферата на междудържавните, че и междуконтинентали отношения и промени. За нас духовното и материалното измерение на света са равностойно важни, а доказателствата за това са точно икономическите и политическите влияния в света - на държавите. САЩ, преди това Англия, а по-преди Испания налагаха своите духовни същности не поради тяхната дълбочина и правота, а почти само заради военно-политическата си сила. Сега Китай, Русия, Германия, даже Япония, да не изключваме Индия или Бразилия - настъпват духовно в света, тъкмо заради подобрените си и влиятелни икономики, които водят до по-значимо място в политическото разпределение и преразпределение на света.

Русия, като една от най-силно развиващите се икономически държави /естествено, не подценяваме удара на СФК върху стопанството й, както и технологичната изостаналост, която се преодолява обаче, макар и с недостатъчни темпове и не заради речите на адаша Медведев/ също търси нова духовна премяна, нова - в смисъл различна от комунистическата, но пък най-характерна за самата Русия и подходяща в света, полезна и/или вдъхновяваща за нейното нарастващо, доскоро загубено влияние.

Най-естествената форма и съдържание на Рус е ПРАВОСЛАВИЕТО.

То е самоопределящо и самобитно за руската култура, духовност, национално битие и национална психология - а и е свързано с историята на великата руска държавност - не само с Империята до 1917 г., но и с отстояването на независимостта срещу татари, шведи, турци, мюсюлмани /вкл. прабългари/, а в по-ново време - пак мюсюлмани, католици /вкл. налудничавите претенции на мистичния полски католицизъм/, лютерани /да не забравяме за Мартин Лютер/. Освен това Православието е донесло на Русия сериозно духовно израстване, здрава семейна среда, много СЛАВА /тази славянска дума СЛАВА съдържа и СЛАВЯнството, и правоСЛАВието, и проСЛАВАта на свободните държави/ сред освободените православни страни:

Румъния, България, Гърция, Югославия - Сърбия, Македония,

Косово, Босна и Херцеговина, Република Сръбска, Хърватия и Словения /в последните две, православните като малцинство знаят, че единственият им постоянен съюзник е Руското православие, а не ООН, да не говорим за Европейският съюз/,

Абхазия, Южна Осетия, Чечения, Дагестан, Кабардино-Балкария, Украйна, Беларус, Армения, Грузия,

както и на православните общности в Словакия, Средноазиатските републики, Чехия, Полша, Балтийските страни,

а и на православните в Северна Америка, Азия и Африка.

Православието не е политическа доктрина, а духовна вяра, която не би имала почти идеологически проблеми, както комунизмът, социализмът, демокрацията /впрочем - тя е недобър социален модел и световното политическо противопоставяне, както и икономическата СФК го доказват на практика/, защото проповедите на свещениците са извън сферата на политиката. Те са мили, милосърдни и обезоръжаващи. Макар че - всъщност да са най-дълбоко закодираните политически послания. Мога да дам пример с католическа Полша - когато съм слушал 3-4 пъти половинчасови проповеди на католически свещеници в техните варшавски или краковски катедрали - по-голямата част от посланията бяха антируски, а не за семейството, вярата, благочестието и добродетелта. Та католицизмът в Полша не би струвал и пукната пара, ако не беше основното различно съдържание на държавата Полша спрямо лютеранството на Германия и Православието на Русия - двете могъщи и страшни затова съседки на поляците. Впрочем, също славяни - затова и католици, тъй като роднинството с руския народ става още по-опасно за полската самобитност.

Повод за моята статия беше Седмицата на Православната книга във Варна от 7 до 13 септември. Днес с тържествена литургия под водачеството на Варненския и ВеликопреСЛАВски митрополит д-р Кирил тя беше закрита. Централното събитие в тази православна седмица бе гостуването на руска църковна делегация от Екатеринбург, града, в който е бил разстрелян заедно със семейството си последният руски Император Николай ІІ. Самият Николай Александрович /син на Александър ІІ-ри - освободител и на България, и на руското селячество от феодализма/ Романов беше предмет на специална изложба. Най-хубавото за нас в откриването на тази изложба беше поведението и духовността на отец Олег от екатеринбургската делегация. Той беше развълнуван и си личеше, че не е "играч", подготвен да манипулира хората и миряните. Младият, 30-тина годишен човек с неовладяно вълнение разказа за живота и гибелта на Николай ІІ. Разказът му развълнува, трогна, чистият човек и вярващ със сърцето си в Православието спечели сърцата и умовете на 100-ината присъстващи. Сега руската официална власт, а покрай нея и мошениците и измекярите-блюдолизци, които се навъртат около порасналата власт и пари на Руската православна църква - венцехвалят Император Николай ІІ и се опитват да "митологизират" и дори мистифицират човека и семейството му като някакъв нов идеал, този път не комунистически, но в някаква степен по комунистически модел. Това поведение беше особено ясно в речта на някакъв преподавател по православни "науки", г-н Разин от Рязанския университет. Напълно чистото и благочестиво-добродетелно православие на отец Олег рязко контрастираше с подобонаучното и хитро говорене на преподавателя. Затова след речта на "учения" се посипаха отчайващо суеверни и невежествено духовни въпроси, за това как бил убит Николай ІІ. Важното е не самият конкретен начин, който е извършен под личното водачество на нерусин в Ипатиевата къща в Екатеринбург, а какви са духовните и държавническите дела на човека Николай ІІ. Те са вечните и евентуално Богожеланите, а не клюката и талаша.

Много по-вдъхновено и на моменти дори прекрасно беше словото на митрополит Кирил. Защото православието ще загуби най-много, ако попадне в ръцете на хитреци, дори на некадърници, които ще изживяват финансово-псевдонаучно на гърба на това само по себе си благодатно учение/вяра. Православието е най-чистото достигане до нас на Христовото учение. На мене фанатично вярващи православни християни са хвърляли страшните обвинения: "Ти не си вярващ.", "Ти сам казваш, че си православен атеист, което е абсурдно." и пр. Няма да се спирам на убийствената и абсолютно точна критика на Ленин срещу фидеизма, т.е. "попщината" на човешки български език казано. Да припомним самоотричането на Лев Толстой от парадността на църквата, - не от Бога и от Православието. Великият руски писател го прави, защото не иска в християнството да има лъжа.

Ние сме почти изцяло поддръжници на Православието. Но не примаме лошо втъканите в него Патернализъм и Мистицизъм. По 2 причини:

1.В света в момента, а изглежда и в доста далечно бъдеще, ще успяват народите, които са реалисти.
2.Не подчинението на отделната личност, а свободните силни и мислещи личности са променяли, променят и ще променят света към добро.

Основният грях на "комунистическата практика" /не идея/ беше лишаването на конкретния човек от реална свобода, т.е. от всичките възможности на човека, от неизчерпаемото му богатство на идеи, енергия, естетика, нравственост, фантазия, човечност. Този вреден патернализъм е заложен от църковниците от всички всецветни религии. Да се боготвори Бога/Идеята е едно, а да се боготворят и да се подчиняваш на лъженаместниците му на земята - е съвсем друго. Като практика патернализмът се изражда в патерналистика - поведение не Богоугодно, а човекоугодно на някой Силен на деня. Това поведение вреди на човешките отношения, на човешката свобода и прогреса. Така католиците са избили почти всички индианци, лютераните - милиони католици в Англия, Шотландия, Ирландия, Швеция, Германия, Северна Америка, Франция, Швейцария! /Сервет е убит от лютерана Калвин/, ислям означава на български "подчинение". Неслучайно турското робство е най-ужасяващото в Европа - там тиранията е идеологизирана от ислямския фанатизъм. Изроден в национална доктрина, обозначаваща останалите вери и хора като "гяури" - хора от второ ниво, неверници, нехора с точната дума казано.

Мистицизмът пък е най-ужасното нещо, което може да се появи в ХХІ-ви век. Атаката на двете кули в Ню Йорк, ако от една страна да беше социален бунт срещу англо-саксонско-либералфашистко робство и грабеж над Близкия Изток и по света, откъм черната си страна беше точно проявление на най-черния ислямски фанатизъм. А фанатизмът има само една формула:

Патернализъм + Мистицизъм!

Затова ние добронамерено отправяме нашето послание към руското Православие. Да - на Православието. Не - на Патерналистиката и Мистиката. То мистиката в наше време е и малко смешна - в епохата на генетиката, астронавтиката, космическите, нанотехнологиите, киберпространството и социалните борби на народите от Азия, Америка, Източна Европа и Африка срещу Запада - да говориш за чудодейното въздействие на икони. Нямаме нищо против Николай ІІ, още по-малко против Православието.

Но когато запитахме въпросния преподавател г-н Разин, какво е неговото и на Църквата отношение към Фьодор Михайлович Достоевски и приятеля му Владимир Соловьов, той уклончиво-хитро отговори, че те не са църковници, а "философи". Че ако Русия иска да спечели духовно света, ще го направи не с режисираната изкуствено възхвала на последното императорско семейство.

А с гения на Русия, Славянството, Православието, с Гения на човечеството - Достоевски. Той, най-вече той, може да спаси и проСЛАВИ Русия и света. Без Партерналистика и Мистика, а със силата на Истината.




 Потребител:


Коментар:

1. Потребител: Началото и края     Дата: 2009-09-13 15:29:50    
Преди всичко прочетете "Залезът на Запада"! После ще си поговорим.

2. Потребител: Сиганету Жипу     Дата: 2009-09-14 13:02:19    
Мъй щом зълези този запъд - фуквум со цялата фамилия с катуно - дъ гу ублъгорудя вувяки.

3. Потребител: Главнокомандващият     Дата: 2009-09-19 12:47:39    
Бива.Православието на Русия обаче търси Новия господар на Кремъл и предлага това,което има:иконизиране на миналите жертви и готовност да не зачита други интереси, освен великоруските.