Междусъюзнишката война и последствията и: открито преследване на всичко българско - език, училища, черкви, учители, свещенници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение. Конкретни случаи.
Но нищо не бе в състояние да опомни забравилите се от леките успехи сърби, нищо не можеше да ограничи апетита им за българска земя и зловещата война между довчерашните съюзници се наложи един ден по фатален начин. И сега, като следствие от неизбежната междусъюзнишка война всичко българско бе подложено на открито и безпощадно преследване. За българщината в Македония настъпиха черни дни, които по своята грозота надминаха и най-мрачния период от стария и нов режим на султаните. Българският език в Македония бе руган заедно с българското племе, българските училища и черкви бяха разрушени, учителите, свещениците и владиците, гражданите, селяните и търговците - псувани, унизявани, бити, затваряни, изгонени, заточени, убивани.
Но въпреки затруднението, пред което се изпречва човек при избора на материала поради огромната маса от злодеяния и представления, извършени от сърбите при започването на военните действия срещу България, нека дадем ред поне на най-известните факти от онова време.
Ето един списък на арестуваните на 17-й юни 1913 год. учители в Битоля, които на 13-й юли същата година бяха екстернирани в България, задето отказали да изменят на народността си и да подоишат декларация, че са сърби, въпреки угрозата, че ще бъдат застреляни.
I. Основни учители в гр.Битоля:
1. Ефтим Миладинов от гр.Щип - главен учител.
2. Евгений поп Симеонов от гр.Кичево, ст. учител.
3. Благой Христов от гр.Битоля - учител.
4. Траян Конев от гр.Прилеп - уител.
5. Методий Бекяров от гр.Прилеп - учител.
6. Христо Андрeев от Битолско - учител.
7. Борис Белезелков от гр.Прилеп - учител.
8. Томa Захов от гр.Дойран - учител.
9. Гсорги Илиев от гр.Битоля - учител.
II. Основни учители от Битолско околия:
1. Илия Димев от Битолско - учител.
2. Михаил Капиданчев от гр.Воден - учител.
3. Стоян П.Андонов от Битолско - учител.
4. Връстю Атанасов от Битолско - учител.
5. Антон Кръстев от Дебърско - учител.
6. Славейко Стрезов от гр.Дебър - учител.
Ш. Класни учители в град Битоля:
1. Лязар Дуцев от Гевгелийско - директор м. гимназия.
2. Антон Димитров от Тиквешко - директор ж. прогимназия.
3. Никола Янишлиев от гр.Дойран - учите в м. гимназия.
4. Славейко Нечев от Велес - учтел.
5. Димитър Небреклиев от Прилеп - учител.
6. Иван Василев от Кайлярско - учител.
7. Петьр Киров от Кайлярско - учител.
8. Георги Гешев от Битоля - учител ж. прогимназия.
9. Александър Маджаров от Охрид - учител ж. прогимназия.
10. Антон Кецкаров от Охрид - учител ж. прогимназия.
11. Александър Развигоров от Щип - окр. уч. инспектор.
18. Ахил Минджов от Охрид - окол. учил. инспектор.
13. Спиро Мирчев от Прилеп - секретар в Митрополията.
14. Иван Петров от Битоля - архивар в Митрополията.
16. п.Иван п. Анастасов от Охрид - енорийски свещеник.
Освен това в Битоля са арестувани на 20-й юни 1913 г. и следните лица:
Кръстю Франгов, свещеник Атанас Алтипармаков, cвещеник Антон Димов, свещеник Михаил Димов, свещеник Михаил, Данаил Ризов, Мише Димов, Силян Сагриев, Стефан Рошков, Никола Стойчев, Михаил Беличов, Митю Църномаров, Стефо Русомаров, Никола Скайов, Доктор Чкатров, Ташко Филипов, Стоян Димов, Михаил Трайков, Богоя Терзията, Павел Бакалов, Тома Сагриев, Григор Сагриев, Григор Димев, Ангел Собаджията, Унчо Заякът, Недан Колев, Толе Гайдаджията, Стойче Топанджиев, Атанас Делев, Илия Дарков, Илия Мисков, Васил Мирчев, Ташко Арсов, Кале Тенев, Цале Касапът, Владо Йосифов, Васил Мазарът, Тодор Димитров, Георги Лозанчев, Георги Петров Боищанец, Мильо Гайдаджия, Христо Котев, Лазар Христов, Тале Перивълк, Коста Крушечанец, Стоян Котев, Георги Казасът, Стерио Кафеджия, Илия Жабето, Димче Кондураджия, Коста Кондураджия, Илия Газдов, Каре Масларов, Наум Колимагаре, Спиро Касапът, Георги Ходжа, Илия Доленчанец, Ристе Доленчанец и Недялко Дамянов - всички родом отъ гр.Битоля; свещеник Васил Колев от с. Кукуречани, Никола Дишков от с.Карамани, Найдо Велев от с.Кукуречани, свещеник Димитър Илиев от с.Могила, свещеник Спиро Митрев от с.Папари, свещеник Никола Петров от с.Папари. Антон Божинов, Георги Иванов и Алексо Митрев от с.Могила, Нечо Трифунов, Теле Лазаров, Толе Анев и Ангеле Николов от с.Ивановци, Веле Петров от с.Беранци, Миле Стоянов от с.Лознани, Ядро Милев и Иван Пветков от с.Ношпал, Петко Петров от с.Добрушево, Митре Долев от с.Църничани, Диме Анев, Христо Бучков и Илия Петров от с.Радобор, Цветко Киров от с.Далбеговци, Марко Ацев от с.Дедебалци, Георги Бошев от с.Трън, Ангеле Николов от с.Егри - всичко 87 души, държани в Битолския затвор до 20 юли 1913 година, с изключение на Владо Йосифов, държан до 18 август 1914 г., Васил Мазирът, освободен чак на 15-й септември 1915 годииа и Тодор Димитров, пуснат едва на 23 ноември 1915 година в град Подградец, значи след сръбското отстъпление.
А от Битолсkата околия селата Цапари, Гявато и Сърбци бяха особенно засегнати от сръбския режим, както преди тъй и във време на междусъюзнишката война, та до прогонването на сръбските войски. Така, на 29-й април 1913 година сръбския битолски околийски началник Яня Константинович заедно с поручик Михайло Михайлович, член на Черната ръка, придружен от още двама сръбски войводи с 60 души стражари и една рота войницн обсаждат с.Цапари, събират всички мъже и им предлагат от страх пред бъдеща революция, да представят всичкото оръжие, скрито в селото. Като не могли да намерят такова, подлагат селските свещеници и първенци, както и голяма част от селяните на такива инквизиторски мъки и изтезания, каквито Цапари никога до-рано не е запомнювало. Христо К. Вельов, Трайче Ташков, Лазе Василев, Христо Кодев, Насе Гечев, Иванче д. Трайков, Петре К. Пъркев, Апостол Щатев и Наум Василев са най-тежко пострадалите, след което заедно с още мнозина други селяни били тикнати в никому неизвестни тъмнични долапи. От изтезания Насе Гечев бивши селски войвода през време на голямото Илинденско възстание, мъченически умря в Битолския затвор на 14-й май същата година. На 1-й май сащите инквизитори дошли в селото да приберат ножовете, с които селяните си служели на трапезата. А на 2-й май новите палачи искали от свещеник Спиро Димитров и пресвитерата му стара революциовна архива, а от селяните Нашо Наумов, Иван Тръпчев, Спиро Танчев и др. били взети по няколко наполеона, за да се спасят от затвор, на Георги Димитров нанесли 40 удара с тояга и 25 с телен камшик по гол гръб и корем. Преди да напуснат селото, един сръбски офицер се е изразил, че сърбите мразели на първо място българите, после австрийците, а най-после турците. Освен това заявили, че един скорошен ден ще донесе войната между Сърбия и България: затова "бъдете сърби". За да видят как са въздействували подвизите им върху духовете та Цанарчани и селяните от околните села, сръбските власти са пратили чрез Гяватското селско общинско управление апел за записване доброволци в сръбската армия. Тоя апел бе посрещнат от селяните с неприкрито негодувание. Тогава властта започнала насила да записва "доброволци". Една Цапарска депутация се явява пред Битолскиа Руски консул да протестира против това, но този прeдставител на Николая II ги е предала на сръбската власт и ония, които не успели да се изскубнат, а именно Марко Колев, Митре Чорбев и Гоше Ангелов, били арестувани и грозно изтезавани във Битолския затвор, гдето престояли от 9-й юни до 15-й юли 1913 год. А другите членове от тази депутация се изпокрили из Битолските улици. На 16-й юни с. година, т.е. щом се обяви междусъюзнишката война, сърбите арестуваха свещеник Спиро Димитров, свещеник Никола Петров и бившия учител Наум Василев.
В Рeсен сърбитe последователно закриха класните и основни, както в неделните училища в града и с. Янковец, унищожаваха училищните библиотеки в града и всички околни села и заличиха всички български надписи на паметни плочи в църквите и училищата; изгориха всички намерени из къщите ликове на Царя, Екзарха и видни македонски революционери; биха немилостиво учениците Владимир Мильовски, Борис Чукалев, Асен Ляпчев, Крум Попов, Никола Татарчев и Кирил Милошев, защото пели български народни песни и носели пансионската си униформа; забраниха най-строго празнуването на „Св. Св. Кирил и Методи" и Св. Цар Борис; обезоражиха местните четници, които бяха принесли ценни услуги на сръбските войски при настъплението им; повърнаха всички български четници, които се бяха опътили за Малгара през м. Януари 1913 година за довършване борбата с Турция; устроиха засада на войводата Кръстю Трайчев; с терор заставяха гражданите да се декларират за сърби, а поради отказа им да сторят това екстернираха първенците Михаил Татарчев, Коста Стрезов, А. Милошев, Ефтим Ляпчев, Лазар Стрезов, Георги Татарчев, Ст. Мильовски, Ст. п. Георгиев, Кр. Дулянов, Кр. Стрезов, Г. Буруджиев, Христо Нихолов, архиерейския наместник свещеник Търпо Поповски и учителите Г. Трайчев Кл. Хаджов, Д. п. Андреев. Спас Монавчев, Лазар Кипров, и П. п. Андреев. Щом избухна междусъюзнишката война, сърбите арестуваха от града и околията 496 души българи първенци и революцвонери от турско време.
В Прилеп сръбските власти от рано бяха се запретнали да стреснат българщината: на 4 декември 1912 година, по случай рождения ден на сръбския престолонаследник бил устроен банкет, на който между другите поканен бил и учителя Атанас Лютфиев. При наздравиците този дигнал чаша в чест на Царя на Българите. Не изминало още десет митути след това, сърбинът Стефо измамнически го повиква на вън. При запушени уста, той изчезна из града и гробът му и до днес не се знае. Още под впечатлението на това мистериозно убийство, на 8-й с. м. архиерейският наместник на българската община Иван Антонов и главния учител на българските училища в града Илия Иванов биват повикани от коменданта на града майор Ненадович, който им казал: "Вие сте ръководителите на българщината в Прилеп и като такива ще съобщите на населението да се откаже от мисълта си за присъединение към България". Скоро след това туй иредупреждение бе и официално отправено към населението с облепени афиши. А преди Коледа още бе завзета от сърбите и централната българска черква "Благовещение", а след нея и другите както в града, тъй и в околията. Плочите с български надпис в манастирите св. Архангел в с. Варош, Св. Богородица (Трескавец) и Св. Никола в село Прилепец бяха изпочупени и равхвърляни на всички страни, за да не могат никога да се намерят и сглобят. Във време на обезоражаването команди от сръбски четници разпределиха града и околията на части и почнаха публично да бият населението, предимно най-будните. На такъв публичен побой бяха подложени 48 души от града и 146 от селата. С обявяването на междусъюзническата война на първо време бе арестуван архиерейския наместник Иван Антонов, а подир него и най-видни граждани и учители на брой 32 души. 16 души учители и 7 учителки бяха заставени да напуснат града, задето отказаха да приемат сръбска служба.
Митрополит Борис бе брутално екстерниран от Охрид веднага след обявяване на междусъюзнишката война, а във българската митрополия се настани сръбския митрополит Варнава, отявлен враг на всичко българско, който е псувал гражданите всред, улиците, и биел сам ония, които не му отдавали чест. След екстернирането на Бориса сърбите арестували всички учители и по-събудени граждани в един зимник, дето са били изтезавани безчовечно. В едно тъмно и тясно пространство били поставени много души с цел да се задушат. Освен другите насилнически средства и заплашвания, тук сърбите охотно прилагали и тежки берии и безпричинни глоби, та чрез материално омаломощение на населението, да го принудят да се посърби; органи на властта не се стеснявали да заявяват, че докато не накарат населението да тръгне с цървули, - а правела е впечатление на сърбите носията и домашната обстановка на охридчани - няма последното да се признае за сръбско. Гражданите и свещенниците са били заставяни да носят сръбски шапки, дюкянжиите - да поставят сръбски надписи с окончание „ич", ново родените трябвало да възприемат сръбско име по даден на свещениците списък. Някакъв майор, който минавал за образован и ителегентен, говорил првд едно събрание за сръбската народност на населението в Македония, а за старините, които се намирали в Охрид, казал, че били останки от някогашна „велика Србиjа". Като забелязал, че нелепостите му били посрещнати от слушателите както те заслужавали, едно великолепно „марш!" от негова страна към присъствующите е турило венец на неговите доводи за сърбизма на Охридчани. Но Охрид и околията му трябвало да изпитат и прелестите на създадената специална терористическа чета за изтребление на по-видните и родолюбиви българи. Гражданинът Лев Огненов по едно чудо е бил спасен от убийство, нагласено да се извърши в двора на черквата „Св. Климент" на велики петък вечерта. Друг гражданин, Иван Групчев, който е бил преследван също с цел да бъде убит, принуден бил да не излиза от къщи. А гражданинът Тодор Джамбазов, повикан един ден в клуба на тази чета и жестоко бит в една тъмна стая, едвам спасил живота си като сполучил да избяга от ръцете на убийците, един от които го е гонил с револвер в ръка. Същата участ е очаквала и Анастас Чорбев, ако не е бил навреме предупреден.
От град Кичево арестувани са били всички учители и свещеници и най-видните граждани поради отказа им да подпишат поднесената им декларация, че те били отдавна сърби. Едвовременно с тях арестувани са били от Кичевска околия всичко 106 души селяни. За отказ да изменят на народността си в Кичево сърбите убиха Иеромонах Софроний поп Петров, игумен на Пречистенския Манастир и Иеромонах Теофан, калугер в манастира „Пречеста". И двамата сираци от детинство, едновременно подстригани, сподвижници в живота, те останали неразделни и при смъртта си. Първият, родом от с. Подвис, бил застрелян, а в същото време другият, родом от с. Слатино, Охридско, бива разпънат като Исуса Христа, с други двама тоже разпнати от двете му страни: Христо Николов от същото село и неговия другар Русе. А арестувани след тежки изтезания мъченически умрeли: Яким Йончев от с. Подвис, Иван Сърбинов от с. Лахчани, Търпо Мойсов от село Поповец, Мише Найдов от с. Цер и Константин Троянов от същото село. Убити: Киро Василев от село Яворец, Максим Мицков от с. Осой, Наум Беличов от с. Цер и Петър Силев от същото село.
Сръбската власт в Дебър и околията пожела мигновенно да посърби всичко, защото нищо сръбско не можа да намери, освен някои ренегати, които бяха останали от турския режим. Започва се гонение против учители и свещенници. На първите се забранява вече да бъдат български учители, а на вторите се забранява входа в черквите, до като не признаят за свой духовен началник сръбския епископ Варнава. Заличиха се надписите на училищата, защото бяха български, забрани се на всички свещеници да посещават църквите си, енорияшите и митрополията, защото не бяха съгласни на антиканоническата мярка на сръбската власт. Обаче последната бе схванала, че злото иде от митрополит Козма, когото два пъти арестува и най-после интернира като мислеше, че злото се крие в Кириарха. От всякъде се почнаха гонения и интернирания на интелигентни свещеници българи и учители. Жертва на тези жестокости станаха следните млади Свещеници и патриоти дебрани: свещениците Апостол Мирчев от село Тресанче, Павел Теодосиев, архиерейски наместник в Галичката околия, Наум Пейчинов от с. Ябланица, дебърско: гражданите Янаки Томов от гр. Галичник, Стрезо Фериков от село Нерези, Алексо Жутев от с. Пискупшина и мн. други. След горните жестокости и след интернирането на митрополита Козма, което стана след катастрофата в 1913 година, населението в Дебърско даде вид, че се подви подъ новото най-тежко иго, а в същност то чакаше скоро промяна на случайно сложилите се събития в полза на Сърбия, за да се освободи, защото робството и мъките бяха непоносими за него, както и за албанското население от Дебърската околия. И за да даде израз на своето негодуване против сръбския гнет, то се присъедини към възстаналите жители от Пишкопея, като даде материална и морална подкрепа на бунта. (Вж. „Възстаническото движение в Дебър").
В гр. Галичник и околията - привидните освободители сърби дойдоха на 3-й ноември с.г. Народа ги посреща със съюзнишка радост, но, уви, той бе излъган в чуствата си. Още при идването си те питали, „па шта си ти" - "Българин"- бе отговора. „Има ли сръбска школа и сръбски учители"? - Не! - От това те схванали, че са дошли между чужди хора, противно на предубеждението им, че тук е сръбско. Сутринта събират населението в черква за молебен. Архиерейския наместник Павел Теодосиев, свършил българската духовна семинария в Цариград, чете ектениите на български и споменува имената на Блаженнопочившите Екзарха Йосифа и митрополита Козма, без да подозира, че с това ще ядоса душата на офицерите, които не искали да изхокат свещеника в черква за дързостта му, но след молебена в черковния двор злобно питали, какво е Екзарх Йосиф и защо пък митрополит Козма? Наместника им разправя, че духовният глава на българите са Екзарха в Цариград и митрополита в Дебър. Това не им се харесва, та грубо отвръщат: „попе, ти ще споменаваш сръбските духовни глави" - ,,Не", бил отговора. ,,Те са ме ръкоположили да служа вярно на народа си и аз ще му служа". Насмалко останало да го застрелят, ако някои от учителите не схванали опасния момент.
Сърбите, схванали националността на Галичани и твърдото им убеждение в нея, почнали последователно да горят книги, да унищожават, мъчат, иитернират и убиват. На 8 декември 1912 год. затворили основното училище и прогимназията, под предлог, че трябвали за болница, в която не легнал нито един болен. Библиотеката от около 1000 екземпляра - изгорили, унищожили, покъщнината изчупили или откраднали. На учителите не им дали да мръднат вън от града, да не агитират. Свещенниците насилственно карали да споменават сръбските духовници и Краля, биели ги, убивали, затваряли. (Кои и как са убити виж в глава II).
В Крушово още от началото на сръбското владичество обезоръжена бе от властта четата на Методи Стойчев, както и оная на Иван Джонев, макар че те им помагаха във войната против Турция. Повечето от четите бяха малтретирани, а четникът К. Георгиев арестуван. Семействата на четниците Велко Стефанов, К. Георгиев и Христо Тахчиев бяха подложени на побой под предлог на скрито оръжие. В с. Острилци сърбите убили още в първите дни Стоян Велев, а в с. Журче умрял от побой селенинът Христо Талев. През същото време в с. Растовина е убит Андрея Богоев, а селяните Кръстю Златанов, Стефан Андреев, Петър Георгиев и други от същото село били интернирани в Битоля под предлог, че давали хляб на забегналите български четници. В село Кочище бил убит Златан Найдов, а интернирани в Битоля Андре Христов, Никола Найдов и други от същото село, загдето са давали прибежище и храна на забегнали четници. В село Мренога бил убит четника Нечо Грозданов, в село Горно-Дивяци убит Стойко Блажев, а Иван Найдов осакатен от силен побой. Всички убийства в Крушовско се извършвали от сръбските войводи Долгач, Блаже и Боге. В Крушово бити са през това време гражданите: Кръстю Житошанов, Стерио Велев и жена му, Иван Танев, Стоян Йосифов, Донка Иванова и мнозина други, а Атанас Янкулов е убит. Арестуваха свещенник Наум Мешков, учителите Михаил Станоев, Ташко поп Христов, Стерю Блажев, Димитър Атанасов и гражданите: Павле Пантов, 75 годишен старец, деец от църковно-училищната борба, Георги Карев, брат на войводата Никола Карев и всички по-събудени българи. Димитър Кръстев е бил бит, защото не е искал да свали българския надпис на магазина си. В с. Журче и с. Острилци пропъдени били учителките, от с. Мренога интерниран учителят Стефан Попов; от с. Кривогащани бити и интернирани учителя Петър Мирчев и свещенник Йордан поп Николов; от същото село убит бившия четник Георги Стойчев; от с. Вучин прогонен учителят, от с. Пуста-Река бит и интерниран свещеник Никола Георгиев.
Училищата в града и селата бяха затворени още преди междусъюзнишката война, а от черквите изхвърлиха и унищожиха всички български книжа и надписи. Училищната библиотека, както и архивата бидоха спасени благодарение усърдието на предания стар служител Димитър Недялков. Арестуваните до сега учители Михаил Станоев, Княгиня Станоева и Флора поп Христова бяха през туй време екстернирани в България. В с. Кривогащани бяха изгорени училищната архива, черковните книги и частните библиотеки на учителя Мирчев и първенеца Никола Спасев, бивши четник, както и всички учебници на децата. В с. Св. Митрани изгорени бяха училищната и черковна архиви, а също и свидетелствата и учебииците на учениците. За по-силен ефект и с цел да сломят българския дух, сръбските власти бяха хвърлили пред очите на арестуваните в Крушово граждани отрязаната глава на убития български четник Иван Котев, случай констатиран и от Карнегиевата анкетна комисия.
|
e-вестник
