ПО ПОВОД ПП/ДБ "ПРОТЕСТИТЕ" Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 2303 - Коментари: 1ПО ПОВОД ПП/ДБ "ПРОТЕСТИТЕ"

Скъпи избиратели на ПП-ДБ, виждаме, че срамът от сглобката още ви държи влага.

Но нека задълбаем. Нека поговорим за истинския грях, за първородния грях на вашите идеологически гурута.

Питате се какъв е проблемът със Сорос и глобалистите? Отговорът не е в банкови извлечения, а в един зловещ експеримент от 1972 г, наречен "Вселена 25".

Един етнолог, Джон Калхун, решава да създаде "миши рай". Взима четири двойки здрави мишки и ги поставя в перфектната среда. Изобилие от храна и вода, идеална температура, без хищници, без болести. Рай. Пълна утопия.

Мишките, разбира се, започват да се размножават експоненциално. Раят работи. Но когато популацията достига около 1200 индивида – далеч под капацитета от 2200 – се случва нещо страшно. Системата се срива отвътре.

Популацията се разделя. От едната страна – отхвърлените, агресивни мъжкари. От другата – една нова каста. Каста на "красивите". Мишки, които престават да се интересуват от размножаване, от защита на територия, от каквото и да е социално задължение. Цялото им съществуване се свежда до това да ядат, да спят и да се почистват. Стават нарцистични, абсолютно безполезни за вида си. В рая се появяват хомосексуални връзки, канибализъм, майките започват да изяждат малките си.

В крайна сметка "красивите" оцеляват най-дълго, но те не създават поколение. Те просто изглеждат добре, докато видът им умира. Популацията се срива до нула. Раят се превръща в гробница.

Най-зловещото? Когато учените взимат няколко от оцелелите "красиви" двойки и ги поставят в нов, незаразен рай, те не се възстановяват. Духът им вече е счупен. Те продължават да бъдат стерилни, самовлюбени егоисти до смъртта си. Звучи ли ви познато?

Това, скъпи приятели, е експериментът, който кликата на Сорос прилага в глобален мащаб. Това е "отвореното общество". Това е раят, в който е по-вероятно да умреш от преяждане, отколкото от глад. Рай, който създава не граждани, а зомбирани консуматори. Погледнете Америка – благодарение на този "миши рай" една нация от пионери се превърна в маса от хора, чийто житейски цикъл е: тегли от банкомата, пърди, сере, лайква в социалните мрежи и умира.

Това беше планът и за България. За да го осъществят, вашите кукловоди – глобалистите – трябваше да овладеят всичко: финансовите инструменти, политическата власт, медийната среда. И почти успяха. Когато усетиха, че губят контрол, те изкараха вас на площадите. Свежата кръв. Лабораторните мишки, пуснати в лабиринта.

И сега стигаме до днес. Четирите ви искания са изпълнени от тези, които мразите. И вие пак сте на улицата. ЗАЩО?

Ето ви една проста житейска истина: Когато един човек крещи, че е гладен, ти му даваш хляб. Ако той вземе хляба и те замери с него, какво означава това? Че той никога не е искал хляб...

Вие не искате "справедливост". Вие не искате "реформи". Вашият гняв е програмиран.

Истинският отговор е болезнено прост и вие го знаете, но ви е срам да си го признаете. Цялата политическа глутница – Иван Костов, Иво Прокопиев, Иван Кръстев и техните аватари в ПП-ДБ – никога не е искала да развали модела. Те искат просто да управляват модела.

Битката в България днес е проекция на глобалната битка. От едната страна са архитектите на "мишия рай", които искат да ви превърнат в стерилни, "красиви" консуматори. От другата страна са здравите сили, които се борят за съхранение на нормалността, на семейството, на нацията, на човечеството.

Вие бяхте отгледани да бъдете "красивите" в българския експеримент. Но съдбата на "красивите" е най-тъжната в целия експеримент – да изглеждате добре, докато всичко около вас се срива в безплодие и хаос.

P.S.
Истинската свобода ще дойде в деня, в който прогледнете. Когато се опълчите не срещу врага, който са ви посочили, а срещу вашите собствени дилъри на утопии, които ви водят към задънена улица. Тогава, и само тогава, ще бъдете свободни. Защото истината ще ви направи свободни.

А дотогава, всеки ваш писък на площада е просто агония. Агонията на лабораторната мишка, която най-накрая е осъзнала, че нейният уютен рай всъщност винаги е бил клетка.

С обич,

Братя с Грим